ДОБРУ̀ТРО

ДОБРУ̀ТРО междум. Разг. 1. За поздрав при среща сутрин; добро утро. Една сутрин, тъкмо излизаше Стоян от плевнята, Султана се показа на чардака .. — Добрутро — поздрави я той. Д. Талев, ЖС, 66. Милойко се задава с трите катъра. "Добрутро, бай Ангеле", "Добрутро, казвам, много си подранил сабаале!" Й. Радичков, ББ, 66-67.

2. Прен. Ирон. Възклицание за подчертаване, че онова, което някой казва като новост, е отдавна известно.

◊ От голямото добрутро. Обикн. ирон. Който е от висшите кръгове на обществото, който е с високо обществено положение. Ето защо той [Гаврил] с право смяташе, че сега ще запуши устата на хлевоустите копривщенски псета, на хората от голямото добрутро, чийто нос не се стигаше с клечка. Л. Стоянов, Б, 24. В дюкяна влезе млада жена, добре облечена, види се — от "голямото добрутро". К. Видински, НСП, 33.

Списък на думите по буква