ДОБРЯШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОБРЯ̀ШКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е присъщ на добряк. Лицето му, което в съня бе станало съвсем меко и добряшко, изведнъж се изостри, в погледа му се мярна тревога. П. Вежинов, ДБ, 101. Зад тази блага, добряшка физиономия се е криел дух непримирим към неправдите. Ив. Богданов, СП, 148. Директорът хвърли безпомощен поглед към Манол: "помагай"! и очите на Манол се присвиха в добряшка усмивка. Р. Михайлов, ПН, 83. Добряшко търпение.