ДОВАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОВА̀ЖДАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); доведа̀, ‑ѐш, мин. св. довѐдох, прич. мин. св. деят. довѐл, св., прех. Довеждам; доводям2, довождам. — Да влезне. Господ го доважда тука. Ив. Вазов, ИГП (превод), 61. И едва бях зел да си събирам силите след една тежка болест, ето доваждат при мене един чиляк, който ми приказва, че синът ми първороден умрял в бой. Н. Бончев, Р (превод), 98. Свекърва дума продума: / — Дей гиди, булка Петкано! / Заборави ли Стояна / та със чужди мъже говориш, / чужди ми мъже доваждаш! Нар. пес., СбНУ ХIV, 54. доваждам се, доведа се страд.