ДОВЀДЕНИК, мн. ‑ци, м. Син от предишен брак на жена, встъпила в нов брак, обикн. по отношение на новия ѝ мъж; доведен син. Вторият му баща не е лош човек, но има и други деца и не може да подпомогне доведеника си в училището. Ив. Бурин, НП, 74.
— Друга (диал.) форма: доведнѝк.