ДОВЕДЕНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЀДЕНИЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от доведеник и от доведеница; доведено дете. Една зла жена имала две деца — и двете момиченца: едното заварениче, а другото доведениче. Чичо Стоян, ДК, 37. — Наистина, чудни работи се вършат в нашата държава. Вчера, се вика, ни роди като свободни граждани и вече хвана да ни смята за доведеничета. Ст. Чилингиров, ХНН, 85.

— Друга (диал.) форма: доведнѝче.