ДОВЀЖДАМ

ДОВЀЖДАМ, ‑аш, несв.; доведа̀, ‑ѐш, мин. св. довѐдох, прич. мин. св. деят. довѐл, св. 1. Прех. Като го водя, съпровождам, правя някой или нещо да дойде, да бъде на мястото, където се намира говорещото лице или лицето, на което се говори. — Другарите ми са тука. Отивам да ги доведа. У нас ще нощуват. Д. Талев, И, 371. Отидох аз в ближното градче, та доведох оттам околийския лекар. Т. Влайков, Съч. II, 55. Довеждат коня на Индже и той се качва на него. Й. Йовков, СЛ, 131. Хаджи Генчо излязъл, но скоро са върнал назад и довел дъщеря си за ръка. Л. Каравелов, Съч. II, 92. Една бабичка столетница на смъртния си час помолила своите близки: — Доведете ми едно българско войниче — да си го видя. А. Каралийчев, ПГ, 171. Заптиетата ме оставиха до една порта и влязоха вътре да доложат, че са ме довели. К. Величков, ПССъч. I, 6. // За път, пътека и под. — като насочвам движението на някого или нещо, правя да дойде до определено място. Без да усети, Теодосий се задълбочи в гората,.. Пътечки шареха на всички посоки и както бе унесен, често пътечката го довеждаше до някой непроходим храсталак. Ст. Загорчинов, ДП, 209. Човек би трябвало да знае защо живее,.. Най-сетне мозъкът затова му е даден, за да осъзнае изходените пътища и да разбере докъде са го довели. Ем. Манов, ПС, 33.

2. Чрез вада, канал, ров или тръби правя някаква вода да потече, да стигне, да дойде до определено място; докарвам. От планината доведоха вода и шарени чешми зашуртяха по селата. Елин Пелин, Съч. IV, 99.

3. Ставам причина, правя някой да дойде, да бъде на определено място, някъде; докарвам. Съдбата довежда тия войски при бреговете на Струма. Й. Йовков, Разк. III, 135. Склонността към леност и удобства,.., беше го довела в старата воденица. Елин Пелин, Съч. III, 46. // Ставам причина, правя някой да заживее на мястото, където се намира говорещото лице или лицето, на което се говори. — Ти ще да ожениш сина си и ще да доведеш в къщата си зла и непослушна снаха. Л. Каравелов, Съч. II, 9.

4. Прех. и непрех. с предл. до. Прен. Пораждам нещо, предизвиквам проявата на нещо, ставам причина за извършването на някакво действие, за някакво събитие. Ако това движение с нещастните си сетнини не бе довело освободителната война, то неумолима присъда висеше над него: здравият разум щеше да го нарече безумство. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 170. За някаква съвсем нищожна част от секундата температурата на урановия блок се повишава на десетки милиони градуси, което довежда до ужасяващ взрив — това е атомната бомба. Ц. Цанев, АЧ, 15. Най-сетне героичните борби на народа през пролетта на 1876 г., които косвено доведоха до освобождението на България, завършиха венеца от епичните дела на комитета. Ив. Унджиев, ВЛ, 104. Разпродаването на турските чифлишки и други земи не довело до изравняването на българските селяни, а обратно, засилило разслоението всред тях. Ист. Х и ХI кл, 187. — Понякога и минималните количества отрова могат да доведат до гибел... П. Вежинов, ДБ, 151.

5. Прех. и с др. същ. с предл. до. Ставам причина, правя някой да премине в ново състояние, да стигне до някакъв резултат или да извърши някакво действие; докарвам. По цели часове се умисля, нищо не похваща, нищо не говори. .. Рисуването я доведе до този хал. Н. Русев, П, 14. Всичките му опити го довели до извода, че при окото може да се говори за четири вида чувствителност. Вл. Харалампиев, ПСС, 94. Куршумите бръмчеха около мен, огънят се усилваше Чувствувах вече, че всяка загубена минута може да ни доведе до гибел. П. Вежинов, НС, 50. — Тая страст ще го доведе до самоубийство... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 108. // Правя нещо да достигне в развитието си до определена граница, предел. После наставнически и надълго обясняваше какво нещо е броненосец и какво — торпильор и неусетно довеждаше разговора до морската битка при Скагерак. Й. Йовков, Разк. II, 18. За пръв път момчетата се сблъскаха с истинския сериозен живот,...

Каква радост щеше да бъде, ако можеха сами да доведат цялата работа до нейния естествен край! П. Вежинов, СО, 88-89.

6. Диал. За жена, когато се омъжи втори път — имам дете (деца) от първия си брак, което (които) идва (идват) с мене в новото ми семейство, при новия ми съпруг. Тя се омъжила отново, довела две деца и заварила едно. довеждам се, доведа се страд. Всички войски от отрядите на Ботева и Маринова се построиха в четвероъгълник на една поляна при Кюстендил. Тук се доведоха обезоръжени чинове от двата полка, изменили на клетвата си. С. Радев, ССБ II, 257.

◊ Довеждам / доведа до просяшка тояга някого. Ставам причина някой съвсем да обеднее, разорявам го напълно. Поговорих им за тежкото положение на село,.., за причините, които доведоха нашия народ до просяшка тояга, и за изхода от това тежко положение. Сл. Трънски, Н, 123. Ето сега и него, не го ли доведоха до просяшка тояга? Уважаван от всички полковник, бъдещ генерал, може да се каже, превърнаха го в отрепка, в нищо! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 374. Довеждам / доведа нещо до знанието на някого. Книж. Съобщавам някому нещо. Настоящата ми строго поверителна заповед да се препрати и доведе до знанието на всички окръжни и околийски управления за най-точно изпълнение. Ст. Дичев, ЗС II, 677-678. Какъв (кой) вятър те доведе някъде. Обикн. във 2 и 3 л. Като възклицание за изразяване на неудоволствие или изненада от неочаквано появяване, идване на някого някъде. — Мирчо ... какъв вятър те доведе посред нощ — зашепна тревожно Янковата майка. Ем. Коралов, ДП, 27. Ето, тази вечер те бяха навалени около сказчика,.. "Кръглите" го приеха като гост на градчето и вече го имаха за свой човек. Другите искаха да го чуят, за да разберат що за птица е и какъв вятър го е довел при тях. Г. Караславов, Избр. съч. II, 45.

Списък на думите по буква