ДОВЀЗВАМ

ДОВЀЗВАМ1, ‑аш, несв.; довеза̀, ‑ѐш, мин. св. довѐзах, св., прех. Веза и това, което е останало за везане, извезвам нещо докрай. Везала Станкя ръкави, / .. / Па хи коприна не стигна / ръкави да си довезе. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 111. довезвам се, довеза се страд.

ДОВЀЗВАМ

ДОВЀЗВАМ2, ‑аш, несв.; довеза̀, ‑ѐш, мин. св. довѐзох, прич. мин. св. деят. довѐзъл, ‑зла, ‑зло, мн. ‑зли, св., прех. Остар. и диал. Довозвам, докарвам. Клеос и Битон впрегнали са в колесницата и довезли майка си до храма. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 127. На лозе ходих, мале ма, / .., / коле насякох, мале ма, / .., / пърте довезох, мале ма, / .. / Градинка сградих, мале ма. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 276. довезвам се, довеза се страд. Единът [от пътищата] е правен от братът на египетския кедив,.., за да може тоя азиатец да са довезва рахат до лятната си къща. С, 1872, бр. 39, 310.

Списък на думите по буква