ДОВЀРЕНИК

ДОВЀРЕНИК, мн. ‑ци, м. 1. Доверено лице на някого, лице, което се ползва с доверието на някого и на което се доверява изпълнението на нещо. Христакиев изпрати свои довереници из Тозлука да дигнат турците, сред които имаше голямо влияние. Ем. Станев, ИК I и II, 481. Тя [Емилия] беше работила в частни фирми и знаеше, че господарите не търпят задълго доверениците си, които знаят за тях повече неща, отколкото им се полага да знаят. А. Гуляшки, Л, 236. До царя бе великият логотет Георги Тертер, а до царицата нейният довереник, протовестиарият Добрил. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 432. — Тоя Златанов не е цвете за мирисане — открито заговори капитан Генов. А щом Генов, царският довереник, каже така, думата му на две не става. П. Илиев, ЛВ, 40.

2. Лице, на което нещо се доверява, пред което се изказват тайни, съкровени неща. — Той има нужда от морална подкрепа, трябва да довери на някого мислите си, колебанията си. Защо да не съм аз този довереник. В. Райков, ПВ, 72. Без да ще, Голям Борован направи Сирма довереник на чувствата си към Руска, като веднъж неволно възкликна пред нея: — Ех, Сирме! Много я обичам! Д. Ангелов, ЖС, 380. Нашето младо поколение очаква да срещне в училището наред с всичко друго учителя довереник, търпеливия съветник в моменти на парливи и неясни преживявания. ЖД, 1967, кн. 6, 18.

3. Разг. Доверител. Адвокатът нервно пошепва нещо в ухото на довереника си, ала той маха безгрижно с ръка. П. Бобев, К, 74. Старият Тъкачев млъкна и се отпусна,.. На своя блуден син .. той гледаше като на противна страна и същевременно като на довереник. Г. Караславов, ОХ I, 243. Но адвокатът не се предава лесно.., търси и най-малката пролука, за да измъкне довереника си. Диал., 1990, бр. 7, 4.

Списък на думите по буква