ДОВЀРЕНИЦА

ДОВЀРЕНИЦА ж. Жена довереник; довереничка. Ето как въвлякохме в движението голямата скъперница и довереница на властта баба Евга. Сл. Трънски, Н, 470. Тя е хладна, разсъдъчна и опитна в дворцовите отношения дама, която има значение за Гьоте като възпитателка, като съветница, като довереница във вълненията и съмненията му. М. Арнаудов, Г, 23. Умееше [баба Мара] да предразположи човека към откровеност, умееше да стане довереница на стари и млади. Ел Огнянова, НШ, 10.

Списък на думите по буква