ДОВЀРЕНОСТ

ДОВЀРЕНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Остар. Книж. 1. Само ед. Доверие, проява на доверие. Наглед всичко би се показало от добро по-добро: той се ползува от уважението и довереността на императора, който му е сам цензор. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 82-83. Инженерът беше здраво свързан с германците, но не по същата линия на политическа довереност, по която сам той или кой да е от министрите в кабинета бе свързан с тях, но по някаква друга, много по-тайна и по-доверена. П. Вежинов, ВП, 49.

2. Документ, който удостоверява правото на някого да действа от името на лицето, издало документа; пълномощно. Веднага си спомних думите на генерала. Когато ми връчи довереността, каза: — .. В школата не е като в полка.. Трудно ще ти бъде, но. .. Затова те и изпращаме. А. Станоев, П, 10-11. Отводът може да бъде предявен и от ищеца, ако действующето от страна на ответника лице, като довереник негов няма довереност за това и не може да бъде нито по закона, нито по обичая негов представител в съда. ВП, 38.

— От рус. доверенность.

Списък на думите по буква