ДОВЕРИТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЕРЍТЕЛКА ж. Юрид. Жена доверител; довереница. Съдиите слушаха настръхнали тоя свиреп към доверителката си защитник. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 25. — Но все пак аз питам свидетеля, опитвал ли се е той да интимничи някога с моята доверителка и какво е последвало след това? К. Калчев, СТ, 231.