ДОВЕРЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЕРЛЍВО. Остар. Нареч. от доверлив; в доверие. Миролюбивият цар желаял да живее доверливо, без сякакво запазяне с народа, който го обичал и уважавал. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 260-261.