ДОВЕРЧЍВОСТ

ДОВЕРЧЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на доверчив. Към този човек .. той изпитваше особено чувство на предразположение и доверчивост. Б. Обретенов, С, 105. Тя мислеше, че има работа с честен човек, на чиято закрила оставяше с пълна доверчивост своята личност и своята чест. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 31. Мария е трагичен образ, жертва на детски чиста доверчивост и обич. Г. Константинов, ПР, 45. През 1849 г. [Раковски] закупил да събира всички даждии и берии от Узунджовския панаир, но поради голямата му доверчивост съдружниците му го изиграли и го дали под съд. Н. Ферманджиев, РХ, 26.

Списък на думите по буква