ДОВЕРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОВЕРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; доверя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Разкривам, съобщавам някому нещо, обикн. тайни, съкровени неща, които не трябва да се знаят от другите; поверявам. Моят познат лейтенант,.., тук ми доверяваше и копнежите, и болките си. Разтваряше си просто сърцето и разказваше ли, разказваше... Ст. Станчев, НР, 97. Тя винаги първа научаваше новините и клюките от цялото село и първа ги доверяваше на другарките си. Ст. Марков, ДБ, 218. И Здравко понякога съжаляваше, че не случи с женитбата. Да няма кому да довери тайните си вкъщи... Кр. Григоров, Н, 165. Кажи ми, сестро моя, довери ми / копнежа си най-спотаен и плах! Бл. Димитрова, Л, 231.
2. Поръчвам на някого, в когото имам доверие, да пази, да се грижи за някого или да извърши нещо или му предоставям да пази, да съхранява нещо; поверявам. Покойният ми баща .., изпрати мене и брат ми Григора в Габровската гимназия, като ни довери на покойния Милан Радивоев. СбЦГМГ, 12. — На тебе я доверявам, Марине. Ще я закриляш, ще внимаваш. Г. Райчев, ЗК, 207. Сами беше станал като че по-свободен с него, по-сърдечен. И при мисълта, че Сами .. му е доверил такава опасна работа, Евгени се чувствуваше горд и радостен. Д. Ангелов, ЖС, 196.
3. Обикн. несв., непрех. Остар. Вярвам, доверявам се. — Нашата апостолска длъжност е само да организираме въстанието..; а после нека народът си избира за предводители такива лица, на които той доверява. З. Стоянов, ЗБВ I, 416. Девойката не доверяваше на очите си. Страхувайки се да я не издадат, тя все гледаше към двора. Н. Попфилипов, РЛ, 63. Не бързаше [Левски] да доверява на хората; опипваше като в тъмнина, изпитваше, загатваше и само когато истински се уверяваше в човека,.., дръпваше го настрана, та да му каже прямо и ясно защо бе дошъл при него. Ст. Дичев, ЗС II, 244. доверявам се, доверя се страд. И пак се занареждаха имена на люде сигурни и смели, люде, на които може да се довери тайна, на които може да се разчита. Ст. Дичев, ЗС II, 223. Такава важна работа не бива да се доверява на случайни хора.
ДОВЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; доверя̀ се св., непрех. 1. Отнасям се с доверие, проявявам доверие към някого или нещо, опирам се, осланям се на някого, на когото вярвам. Апостолът, който иска сам да го [Д. Общи] изпита, не му се доверява и затова не го запознава навсякъде с членовете на комитета. Ив. Унджиев, ВЛ, 229. — Не ѝ се доверявай. Саро, Красимира е лукава. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 122. Не се доверявайте на пътеводител, който ще ви каже, че до хижа "Бузлуджа" се отивало за два-три часа. Ст. Станчев, ПЯС, 18. — Да прехвърлим на сина твоите работи, пък той ще се съветва с мене.. — А бе аз исках ти, че си по-улегнал човек, знаем се отдавна, по̀ мога да ти се доверя. П. Славински, ПЗ, 236. — Щом сме
се доверили на Радан да ни стовари, дето той намери за добре,.. можем да говорим пред него. Ст. Дичев, ЗС II, 595.
2. Разкривам, съобщавам някому тайни, съкровени неща, които не трябва да се знаят от другите. Иван, или Поета, както го наричат всички в болницата, обича да ми се доверява, да ми чете новите си стихотворения. С. Таджер, ПНМ, 148. Дядо Петко седеше в един ъгъл и махаше с ръка. Когато партизаните отминаха, той се довери на едни свой съсед: — Аз бях в гората при тях... К. Ламбрев, СП, 297. Беше силно разтревожен, отчаян. Напразно го молеше Надка да ѝ каже, да ѝ се довери какво му е, какво му се е случило. Д. Калфов, Избр. разк., 381. Поетът е бил обичан от всички свои приятели,.. Когато са почувствували в нужда да кажат на някого нещо свое интимно, да се доверят на някого, приятелите му са отивали пак при Лилиев. Е. Каранфилов, Б III, 149-151.