ДОВЕЧЕРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЀЧЕРКА нареч. Диал. Довечера; довечер. Вечер затварят дюкяните едновременно със съседа си Коста Кафеджията.. — Косьо, — рекъл му един ден Дудунът — дай ми, чичовото, едното вестниче, да го попрегледам довечерка, за залиска колкото, па утре ранко ще ти го донеса. Чудомир, Избр. пр, 99. Гиргише, луда гидийо, / .. / довечерка у дома да дойдеш. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 109.