ДОВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЍВАМ, ‑аш, несв.; довѝя, ‑ѝеш, мин. св. довѝх, прич. мин. страд. довѝт, св., прех. Вия, увивам нещо докрай, вия и това, което е останало да се вие. Стефчов довиваше цигарата си... Ив. Вазов, СбНУ II, 66. — Ти, сестро, изви вече венец — хубост една! .. — Дай и твоя да довием, сестрице. П. Тодоров, Събр. пр II, 143. довивам се, довия се страд.