ДОВЍВА МИ

ДОВЍВА МИ несв.; довѝе ми, мин. св. довѝ ми, св., непрех. Диал. Дотяга ми, додява ми. — Дъщерко Вело убава! / Проклета да си, триклета! / Името да ти не чуя, / вече ми дови, досади! / От вилаетски сеймене. Нар. пес., СбНУ ХIV, 21. Сосало ми йе, довило / кървави кръпи да пера, божне ле, / ръждиви саби да мия. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 30.

ДОВЍВА МИ СЕ несв.; довѝе ми се св., непрех. Диал. Довива ми. Божне ле, додяло ми са е, / божне ле, довило ми се е / от този Богдан войвода. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 71. — Горете, тънки дарове, / на ситен пепел станете, / да падне сърце на место, / на моя майкя душманка / и на баща ми завистник, / че им се дови, досади, / да гледат мома по двори / и момчетия край двори. Нар. пес., СбНУ ХIV, 21.

Списък на думите по буква