ДОВИЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЍЖДАМ, ‑аш, несв.; довѝдя, ‑иш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. довидя̀л, ‑а, ‑о, мн. довидѐли, прич. мин. страд. довидя̀н, ‑а, ‑о, мн. довидѐни, св., непрех. и прех. Остар. Обикн. с отриц. Виждам достатъчно добре. — Ти ходиш с два чифта калеври.. — Това не са два чифта... — смънка господинът. — Горните са галоши... — Лоши ли? Море, ти мене не мож ме излъга, макар да не довиждам дип харно. Глей какви са лъскави... Г. Караславов, Избр. съч. II, 289. Баба Галунка ги кърпеше комай всяка вечер, пък сълзи течаха от очите ѝ, защото тя не довиждаше твърде. А. Гуляшки, ЗР, 171. Макар и да не дочува и да не довижда добре, дядо Готю, също като ония магесници,.., също като тях той открива и спира точно пред вира, където никога не е имало и не ще има каквото и да е рибенце. Д. Калфов, КР, 17. Броих ги, като се мъчих да не довиждам добре, с полузатворени очи. Й. Йовков, Разк. II, 194. — В мрачината всеки може да сбърка и ти може да не си довидял, да не си чул. М. Смилова, ДСВ, 187. Отново се подхванаха предишните разговори — кой не довидял, кой е виновен... Б. Несторов, АР, 147. — Може аз пък да не съм довидял нещо. Ем. Манов, ДСР, 289. довиждам се, довидя се страд. Той искаше да се разсъмне хубавичко, предпочиташе да действува на дневна светлина, тъй като в здрача можеше нещо да не се довиди. Д. Фучеджиев, Р, 180.