ДОВИЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОВЍЖДАНЕ неизм. Поздрав при раздяла, с пожелание за нова среща. Когато пионерите започнаха да се разотиват, навън вече бе паднала здрач. — Довиждане, другарко — сбогуваха се всички с Лена. П. Проданов, С, 16. — Татко,.., нека излезем навън!.. Довиждане, Тошко! — Довиждане! — отговаря хладно Тошко и тръгва към стълбата. П. Незнакомов, МА, 86. — Отговор не чакате ли? — Не. — Тогава благодаря. И сбогом! — Довиждане! — настоя непознатият,.. и с бързи стъпки излезе от черквата. Ст. Дичев, ЗС I, 88. Като стигна до градинката, Тони му каза довиждане и тръгна към града. М. Марчевски, П, 221. С голяма мъка натоварихме багажа, но брат ми успя да се настани до прозореца, откъдето ни махна с ръка за довиждане. К. Калчев, ПИЖ, 100.
◊ Вземам си довиждане. Разделям се с някого с пожелание за нова среща; сбогувам се. Елисей чувствуваше, че трябва да каже още нещо, но не знаеше какво — .. и си тръгна, без да си вземе довиждане. И. Волен, МДС, 154.