ДОВЛАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЛА̀ЧАМ¹, ‑аш, несв. (диал.); довла̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Довлачвам¹. довлачам се, довлача се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДОВЛА̀ЧАМ², ‑аш, несв. (остар. и диал.); довлека̀, довлечѐш, мин. св. довля̀кох, довлѐче, прич. мин. св. деят. довля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. довлѐкли, св., прех. Довличам, довлачвам². Малцина от рояците софиянци, що всеки трамвай довлача от столицата в Княжево, си дават труд да се разходят по шосето до тоя мост. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 17. До до̀ма някой непознат / по късна презнощ ме довлача. Д. Дебелянов, ЗлП, 28. Турците не могат вече да довлачат войска из Азия, защото са са породиле смущения помежду кюрдите. НБ, 1876, бр. 31, 122. довлачам се, довлека се страд.