ДОВЛАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЛА̀ЧВАМ¹, ‑аш, несв.; довла̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Влача, развлачвам и това, което е останало да се влачи, влача всичко докрай; доизвлачвам. Оня ден, привечер, като довлачвала вълната, дето я била сложила пред дарака, токо дошло едно момиче, унука на Стаменица Пожарката. Т. Влайков, Съч. II, 266. довлачвам се, довлача се страд. Вълната трябва да се довлачи още тази вечер.

ДОВЛА̀ЧВАМ², ‑аш, несв.; довлека̀, довлечѐш, мин.св. довля̀кох, довлѐче, прич. мин. св. деят. довля̀къл, -кла, -кло, мн. довлѐкли, св., прех. Довличам. Седми ден корабът се люлее върху вълните, от време на време пристъпите на морската болест ни довлачват до койките. Н. Радев, СК [еа]. довлачвам се, довлека се страд.

ДОВЛА̀ЧВАМ СЕ несв.; довлека̀ се св., непрех. Довличам се. Андро се довлачва надолу .. С отчаяно едноръко махане вика да му се притекат на помощ. Бл. Димитрова, Лав. [еа].