ДОВЛЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЛЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. довля̀х, прич. мин. св. деят. довля̀л, ‑а, ‑о, мн. довлѐли, несв., непрех. Остар. Книж. 1. Стигам, достатъчен съм. Дой млеко, и не изваждай кръв; довлее (стига) ти вълната и остави кожата. П. Радов, КТБР, 66. Мъдрому мало довлеет. НБ, 1876, бр. 30, 116.

2. Властвам, тежа, тегна над някого. Без вина ако червек убиеш, той грях ти довлее. С. Радулов, НД (превод), 128.