ДОВЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЛЍЧАМ, ‑аш, несв.; довлека̀, довлечѐш, мин. св. довля̀кох, довлѐче, прич. мин. св. деят. довля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. довлѐкли, прич. мин. страд. довлѐчен, св., прех. 1. С влачене придвижвам нещо до мястото, където се намира лицето, което говори или на което се говори; домъквам. Измокрен и изкалян, в своите яростни усилия да се освободи, той [вълкът] бе хванал студеното, бездушно желязо и бе довлякъл капана тук, ведно с тежкото дърво, о което бе привързан. Ем. Станев, ПЕГ, 113. Когато беше готова и колата, Стоян — какъвто беше мъжага — на ръце я довлече от коларя и я изви пред къщната врата. И. Волен, МДС, 88. // С предл. до. С влачене придвижвам нещо до определено място; домъквам. За да се дигне камъкът, трябваха най-малко четирима души, но чичо Митуш не понесе думите на Василя и само с Аго, като се напъваха и пъшкаха, довлякоха камъка до край стената. Й. Йовков, АМГ, 154. В това време излязоха на двора и другите две деца на Велика,.. Димо им подаде пълни дисаги с плодове. Те с мъка ги довлякоха до дървения праг на пруста. К. Петканов, МЗК, 10. Велко беше гол до кръста,.. — довличаше вагонетката до извозната галерия, слагаше ѝ куката, прикачваше я за въжето. Х. Русев, ПЗ, 15. // За вода, река, порой и под. — нося, донасям със себе си, с течението си нещо или някого. Всички извикаха, помислиха, че [телето] се е удавило. В това време водите го довлякоха до същата оная елха, която Андрей беше забелязал. Ем. Коралов, МВ, 7. От някое далечно корабокрушение вълните може да довлекат добра

и скъпа плячка. Й. Йовков, Разк. II, 37. С неотменно постоянство водата е издълбала проходите,.., довлякла е толкова много глина и камъни и ги е натрупала на цели хълмове по завоите. ВН, 1958, бр. 2063, 4. // Обикн. с предл. до. За крака, нозе — с влачене довеждам, донасям някого до някъде. Силният тъп удар разтърси главата на Лени — стълбата се начупи, залюля се стената, но все пак ръката ѝ успя да се вкопчи в оградката и разтрепераните ѝ крака я довлякоха до коридора. О. Василев, Т, 195. // В съчет. с крака, нозе — като влача краката си, стигам до някъде. Баба Денка довлече отмалели крака до Цвета и я погали по слепите очи. — Цвето, снахо, какво ти е, чедо? — Лошо ми е, мамо — изрече Цвета с мъка. Д. Ангелов, ЖС, 456.

2. Разг. Насила, против волята му карам някого да дойде до мястото, където се намира говорещото лице или лицето, на което се говори. Дебела желязна верига.. заключваше ръцете в краката му; зад него пазачите, които го бяха довлекли дотук, безстрастно гледаха как се повдигат и свалят раменете му. Ст. Дичев, ЗС II, 650. Михо реши да протестира, че насила са го довлекли в ръженицата, но като долови мъката на Емил в широк голф и засенена винтяга, го обзе срам от своята ситост. Д. Вълев, Ж, 40. Насила едвам го измъкнах от там и довлякох назад при корабите, без да гледам на плача и сълзите им. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 146. [Трико Тричков] сбра една вечер другарите си, грабнаха Пена Говедарска, извикаха "иху-хууу" и току я довлякоха. Ст. Даскалов, МЧ, 30.

3. Разг. Неодобр. Донасям; домъквам. Масларска. Не искам да дохождат в къщи. Кой знай каква кал са ми навлекли. Масларски. Нищо, Дафинке, нищо. Народ е туй. Народът може и малко кал да довлече. Й. Йовков, М, 129-130. Някакъв си майстор,.., цял-целеничък се вмъкнал в сърцето му, довлякъл със себе си пълен дзюмбил сечива. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 373. — О, имаше и мошеници... разбира се — перчеше се домакинята. — А моят мъж като кажеше — честност, и само честност. Когато бяха в Румъния, други какво не довлякоха тук, а той... М. Грубешлиева, ПП, 29. Отишъл си той, нямало го една седмица и довтасал отново. Довлякъл още по-големи тефтери. Кр. Григоров, Р, 54. Влад довлече две торби цимент и ми предложи стол. Бл. Димитрова, ПКС, 294.

4. Разг. Неодобр. Довеждам със себе си някого, който не е желан или не е очакван някъде. — Какво не му думах! Дигна си един ден дърмите, че чак от Габрово я [снахата] довлече. Чудомир, Избр. пр, 40. — Беят е. Довлякъл е може би двайсет души. И пак е там, у Добра. Д. Талев, И, 332. В това време баевия Василов Дорчо,.., беше ни довлякъл в пълната със студена вода, с камъне и с развалини Златица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 57.

5. Прен. Неодобр. Причинявам, предизвиквам нещо, правя да се появи нещо; докарвам, донасям. — Ще довлече и той някоя поразия да запали селото... П. Тодоров, И I, 19. При всичките премеждиви и дълбоки потреси, които революцията довлече за България, тя има,.. — благодетелно влияние върху морала на българския народ. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 236. — "Не е край: таз поразия / Цеко я довлече; / тоя човек чедото си / на дявола врече". Ив. Вазов, Съч. IV, 22. довличам се, довлека се страд. Да се довлече този камък дотук е невъзможно.

ДОВЛЍЧАМ СЕ несв.; довлека̀ се св., непрех. 1. Обикн. с предл. до. С влачене, с пълзене достигам до някъде. — Мина ми! — натърти Димо,.. и се загледа във вратата на землянката. На входа се показаха двама души, коленичиха и се довлякоха до Дима. К. Петканов, МЗК, 182. Дошъл в съзнание, след като бе пролежал часове на пръстта, Евгени се довлече до зида и се облегна. Д. Ангелов, ЖС, 519. Между това змията излезна из дупката и полека-лека ся довлече до прага на готварницата. Кр. Пишурка, К, 91. Събуди се посред нощ,.. Довлече се по колени до свещника, обви го с ръце и долепи пламналото си чело до студения му ствол. А. Гуляшки, ЗВ, 264.

2. Обикн. с предл. до. С мъка, с усилие достигам до някъде; домъквам се. Старецът се залюля и пристъпи няколко крачки. — Добре си — отсъди Момчил. — Все ще се довлечеш до селото. О. Василев, ЗЗ, 18. Запъхтян, действително изморен, измачкан, младежът едва се довлече до опашката пред лятното кино. Д. Шумналиев, ПЛ, 27. Свят се зави на Божура, нозете ѝ се подкосиха. Едва можа да се довлече до къщи и седна до плета. Й. Йовков, СЛ, 73. — Преди малко изпратих сестрата на разузнаване, а теб съм те чакал с нетърпение. Искам да се довлека в клуба, да чуя какво приказват нашите. Ем. Станев, ИК I и II, 509. Понякога стреснат от тракането на апарата, той скачаше, довличаше се до станцията, но веднага всичката му енергия отпадаше. Й. Йовков, ПК, 108.

3. Разг. Неодобр. Идвам, пристигам някъде, където обикн. съм неканен, нежелан; домъквам се. — Кърджи-Осман пак ще се довлече тая вечер. Ив. Вазов, Р, 26. — Той, човекът, си криви шапката нагоре-надолу, пък утре ще се довлече да иска дял,.. С пръст той не е пипнал тази земя. Елин Пелин, Съч. III, 21. Очаквах да хвърли кафената чашка в лицето ми и да ме изгони, задето съм се довлякъл в дома ѝ без предупреждение. К. Калчев, ДНГ, 108. Долу пред откритата трибуна, кой знае отде, се бе довлякъл един тридесет и пет-четиридесетгодишен господин, съвсем не за там. Д. Калфов, Избр. разк., 314-315.