ДОВОДЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОВО̀ДЯМ1, ‑яш, несв.; дово̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Водя някого или нещо докрай. Па отиде, мале, на хорото, / на хорото, песни да отпее, / на хорото танец да доводи. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 58. доводям се, доводя се страд.
ДОВО̀ДЯМ СЕ несв.; дово̀дя се св., непрех. Диал. Водя се с някого, обикн. съпруг или съпруга, докрай. Знаем я таз бърза любов. Оженят се днеска.., водят се два-три месеца и не се доводят. Ст. Даскалов, ЕС, 32. — И тяхната работа не е наред... Стефан навреме се опомни и млъкна. Той бе видял и двамата съпрузи. И оттогава все мислеше, че те едва ли ще се доводят. В. Геновска, СГ, 444. Па се провикна току що може: / — Иди със здраве, сестро ле До̀бро, / с кого отодиш, да се доводиш! Нар. пес., СбНУ ХIV, 33.
ДОВО̀ДЯМ2, ‑яш и ‑иш, несв. (остар. и диал.); доведа̀, ‑ѐш, мин. св. довѐдох, прич. мин. св. деят. довѐл, св., прех. Довеждам; доваждам, довождам. Но като не веруваха в него, не доводяха при него болните си да ги изцели. КТЕМ, 277. От время на время бащите доводили и синовете си в сената, за да ся учат и они на работите на отечеството им. С. Радулов, НД (превод), 105. Свирепа е моята судбина,.. Какви не момци доводи пред нозете ми:.. Сичките ме либеха,.. И ти, горка судбино моя, ни към едного от них не прилепи сърцето ми. Н. Бончев, ТБ (превод), 55. Кога дойдеш, другар не доводи, / кога дойдеш, пушка не доноси. Нар. пес., СбНУ ХLV, 345. — Що ти е, мой синко? Ти си полудял! — каза владиката. — Не доводи ма до грях, а върви си по работата, извика баща ми, па отвори вратата и показа пътя с пръст на владиката. Л. Каравелов, Съч. IV, 18. доводям се, доведа се страд.