ДОВОЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВО̀ЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от довождам и от довождам се; довеждане, доводяне² , доваждане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.