ДОВОЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВО̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; дово̀зя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. С возене придвижвам някого или нещо до мястото, където се намира лицето, което говори или на което се говори. Вечерта сипеше прохлада над малкото курортно селище, автобусът с пръхтене довозваше и отвозваше все нови и нови летовници... В. Ченков, СВД, 195. Тогава Наке пригласи конската каруца за волска. Да си откара на воденицата с нея, да си довози снопи, дърва. Кр. Григоров, ТГ, 112. // С предл. до. С возене придвижвам някого или нещо до определено място. Върза количката и я спусна.. — Ха довози я до стълбището — каза поп Антония от язлъка. Т. Харманджиев, КЕД, 219.

2. Довършвам возенето на нещо, возя и последното, което е останало да се вози. довозвам се, довозя се страд. Той ще бъде главният воден път, по който ще се изнасят суровините и фабричните изделия от Средна Азия, а ще се довозват въглища, дървен материал, машини и др. Икон. геогр. на СССР IХ кл, 108.