ДОВОЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВО̀ЛНИК, мн. ‑ци, м. Рядко. Човек, който е задоволен във всяко отношение, който има всичко, което пожелае. Край вас ще отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията. Хр. Смирненски, Съч. III, 231. Доволници тук весели и тъпи, там — тегла, / сърца свирепи. Д. Бояджиев, С, 22.