ДОВОЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВО̀ЛЯ СЕ, ‑иш се, мин. св. ‑их се, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Задоволявам се. Лани закупиха.. десятока от храната.. турците.. от мезлишите.., та събраха от пет едно вместо десяттях; па и на това като ся не доволиха, прочетоха кръсците по нивята. ДЗ, 1868, бр. 25, 94. Ние сме хора сиромаси, поминуваме си и се доволим с малко. ИГ (превод), 113.