ДОВРЕМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀ВРЕМЕ нареч. Диал. До определено време, до известна възраст, до определени години. — Довреме всичко в света чедо — и юнака е довреме. След теб пък друг ще дигне глава. П. Тодоров, Събр. пр II, 199. Милко: Може Севдана да те е поразсърдила нещо. Току-тъй не отмилява... Горан:.. Севдана! моми навсякъде, момче, но и то до̀време, а туй, що дума балкана — дума го винаги... Ц. Церковски, ТЗ, 153-154.

— Друга форма: до̀времи.