ДОВТА̀СВАМ

ДОВТА̀СВАМ1, ‑аш, несв.; довта̀сам, ‑аш, св. 1. Непрех. За тесто и под. — втасвам докрай, втасвам колкото още е необходимо. Хлябът не е довтасал.

2. Прех. Диал. Довършвам, завършвам нещо. Невястата се разправяше с малкото дете,.. — Я го полюлей, като седиш там, та да си довтасам тук ръкава — каза Панчовица. Т. Влайков, Съч. II, 125-126.

3. Прех. Диал. Достигам, застигам. Гоних го, не можах да го довтасам. Н. Геров, РБЯ I, 358.

4. Непрех. Диал. Обикн. с отриц. Достатъчен съм, стигам, достигам. Град градила самовила, що пенджери [прозорци] ми редеше, сѐ дечина [деца, дечица] отбирани. Едно не е довтасало, то'а що е спроти слънце. Ст. Младенов, БТР I, 590. Не ми довтасват пари да ся разплатя. Н. Геров, РБЯ I, 318.

5. Непрех. Диал. За рожба, челяд — достигам до младежка възраст; съзрявам. Мъжка челяд расте под камък, а женска под кал!.. Божем го гледаш дете, а оно, да прощаваш,

довтасало и за женитба. М. Георгиев, Избр. разк., 49. Син му, на възраст когато довтаса, / пак ще пътува в четвъртата класа. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 135.

6. Непрех. Диал. За плодове, зеленчуци, житни растения — узрявам напълно; дозрявам. Сливите още не са довтасали. Н. Геров, РБЯ I, 358.

7. Непрех. Диал. Доживявам до някакъв успех, до някаква сполука; достигам. Чиракува, що чиракува, не довтаса [Иго] да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. М. Георгиев, Избр. разк., 111. Ако правителството е подхванало пътя на Стамболов.., то ще бъде така щастливо да достигне и неговия край; то ще бъде свидетел на онова, което Стамболов не довтаса да види. В такъв случай даже и Стамболов няма да му завиди. Г. Георгиев, Избр. пр, 36-37. довтасвам се, довтасам се страд. от довтасвам1 във 2 и 3 знач.

ДОВТА̀СВАМ

ДОВТА̀СВАМ2, ‑аш, несв.; довта̀сам, ‑аш, св., непрех. 1. Разг. Идвам, пристигам, обикн. неочаквано, изненадващо или нежелано. На площадката пред църквата се появи най-напред един от четниците.., а след това довтасаха и другите десетмина. Д. Талев, И, 210. — Знаех, че ще довтасаш — пошегува се той. — Ти аслъ за добро не идваш. Ем. Манов, ДСР, 303. Пристигам аз, приготвям се, разполагам дюзените и хоп — довтасва кметът. К. Колев, ТЕ, 29. И какво станало след туй? — Сватба. Туй стана. Дорде се озърна, и дядо ти.. довтаса с годежарите да ме иска. К. Калчев, ПИЖ, 102.

2. Диал. За вест, хабер — получавам се, пристигам, обикн. неочаквано, изненадващо. А момчетата гинеха по фронтовете. Не минаваше седмица, а често и през ден, да не довтаса някоя вест за убит. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 118. "Снощи ми хабер довтаса, / че ми се либе годило, / годило и оженило — / зато съм толкоз кахърен!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 202.

Списък на думите по буква