ДОВТА̀СВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от довтасвам1 и от довтасвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОВТА̀СВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от довтасвам2.