ДОВЧА̀С нареч. Диал. След малко, много скоро. И с таз усмивка, привечер веднаж /говореше невястата на Ива, / .. / — Защо ли се забави майка тъй?.. / Довчас ще втаса хляба и зарана / ще имаш топъл за в гората. Ранко / нал' ще излезеш? П. П. Славейков, Събр. съч. I, 94.