ДОВЧЕРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЧЀРА нареч. До скоро, до неотдавна. Ученици довчера,.., с по една торба през рамо и с по една свирка на пояса, гонеха по някоя и друга овца. Й. Йовков, ВАХ, 155. — Женитбата е дадената дума, а не разните там подписи, печати и дандании всякакви.. — Абе какви ги приказва тоя Миле, довчера кротък и послушен, откъде навлизат тия работи в главата му?! Д. Бегунов, ЧОД, 38. И знойно лято позлати / довчера злачни широти. П. К. Яворов, Съч. I, 44. Стопи се мартенския сняг / и селската речица, довчера заледена / облива с пяна своя бряг, / от топъл вятър съживена. П. К. Яворов, Съч. I, 33.