ДОВЪРШАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОВЪ̀РШАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); довъ̀рша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Довършвам. Две семейни фотографии на същата стена довършаха съкровищата на тая картинна галерия. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 31. Хлорний газ и хлорната вода довършат всякакви шарове на животното и растителното царство, както и отровните частици, които ся намират у въздуха. С. Веженов, Х (превод), 29. довършам се, довърша се страд. С обричане имане са не довърша. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 140.

ДОВЪ̀РШАМ СЕ несв. (остар. и диал.); довъ̀рша се св., непрех. Довършвам се. Три дни са ели и пили, / нито са манджа довърша, / нито са вино изпива. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 87.