ДОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГ, до̀гът, до̀га, мн. до̀гове, след числ. до̀га, м. 1. Порода едри кучета с къса глава, тъпа муцуна и силно развити челюсти. При археологичните разкопки в древна Месопотамия са намерени кости на едри кучета, близки до съвременните породи хрътка и дог. НТМ, 1967, бр. 4, 37.

2. Куче от такава порода. Техният дог е много умен.

— От англ. dog 'куче'.