ДОГАДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГА̀ДКА ж. Предположение, което не се основава на достатъчни и сигурни данни. Вярно е, че още древногръцките философи са издигали множество хипотези, някои от които се оказаха правилни,.. Но в истинския смисъл на думата .. това не са били хипотези, а догадки. М. Калинков, ГГ, 119. — Другарю началник! Аз мисля, че тази работа не е свършил един човек. Мисля, че няколко души са се наговорили... Изказаха се всички. Повечето подкрепиха догадката на Димитър. Цв. Ангелов, ЧД, 80. Недоизказаното от докторовата история оставяше простор за всякакви догадки и предположения. Ив. Вазов, Съч. ХII, 52. Не беше виждал никога в ръцете на баща си книга — откъде тогава той ще знае стихотворения!... Но момчето нямаше време дълго да се губи в догадки, защото скоро-скоро топлият приглушен глас на татко му го увлече и замая още с първите куплети. Г. Русафов, ИТБД, 151.