ДОГА̀ЖДАМ

ДОГА̀ЖДАМ1, ‑аш, несв.; дога̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Усещам, схващам, долавям, отгатвам. Павел разбираше братята си, догаждаше страданията на баща си и се чувствуваше чужд в къщата. Елин Пелин, Съч. III, 19-20. От няколко дена и той също се безпокоеше, като гледаше угрижения вид на двамата млади, и догаждаше, че има раздор в семейството. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 98. — Сега е късно — сякаш догадил мислите ми, заяви председателят след краткото си съвещание с непознатия. — Утре ще продължим за другите стаи. А. Христофоров, О, 131. Хрипти, цвили кон хвъркат, / пот облива косъм злат — / луд умора не догажда, / тънка свирка си изважда. Ц. Церковски, Съч. I, 231. Той [Омар] желаеше да узнай какво мисли Емин, та да може лесно да изпълнява своя план.. Но Емин догади Омаровите мисли и,.., не му отговори нищо. В. Друмев, НФ, 52. Какви са били тези искания — летописците не казват, но ние догаждаме, че едно от първите искания е било и туй:.. да са върнат правдините и преимуществата на българската търговия. Т. Шишков, ИБН, 164. догаждам се, догадя се страд.

ДОГА̀ЖДАМ СЕ несв.; дога̀дя се св., непрех. Остар. и диал. Досещам се, отгатвам, идва ми на ума. Ръкописа ви прочетох с

удоволствие, но не мога да го печатам в Денница по причина, за която и Вие трябва да се догаждате. Ив. Вазов, НПис., 80. Никой не можа да се догади за истинската цел на това посещение. З. Стоянов, ЗБВ III, 253. Сконфузена и объркана, Станка погледна крадешком към неговата стая и като се изплаши да не се догадят за тайната ѝ, изтича, настигна братовчедка си и я хвана под ръка. Г. Караславов, ОХ I, 68. Борели се е догаждал за съществуването на сила, обратно пропорционална на квадрата от разстоянието. М. Калинков, ГГ, 114.

ДОГА̀ЖДАМ

ДОГА̀ЖДАМ2, ‑аш, несв.; догодя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Нагаждам, натъкмявам. Той не съблюдаваше никакъв такт. Свирците опитаха всички варианти на кючека, но нито един не се съгласуваше с неговите произволни кълчения,.. Само тупанджията съобрази да догажда своите лумкания по неговите движения. Т. Харманджиев, КВ, 395. От преждата после тъчеха шаяци и хубави шарени черги. Но особено хубаво догаждаха вълнениците и месалите, чиито багри се преливаха в галещи окото живи причудливи фигурки и цветчета. П. Здравков, НД, 160. догаждам се, догодя се страд.

ДОГА̀ЖДАМ

ДОГА̀ЖДАМ СЕ, ‑аш се, несв.; догодя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Диал. 1. Случвам се, улучвам се, ставам. Ако ся догоди някое нещастие на някой честен человек, цял свят бива наскърбен. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 81.

2. Оказвам се, излизам някакъв. — Че то, чичо Йона, самият живот на човека тъй се е догодил, че ако от едната страна го заплиташ, то той от другата страна се сам разплита! Й. Радичков, К, 15. Довѐ-щем две млади етърви, / и двете ще се кучки догодят, / веднъг ще ни, брайно, разделят. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 555.

Списък на думите по буква