ДОГАНДЖЍЯ

ДОГАНДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ѝи, м. Остар. и диал. Лице, което отглежда и обучава соколи за лов или което ловува с такива соколи; соколар, соколник, крагуяр. Рипна белият хат на султана, от рамото му хвръкна соколът му и се устреми подир гургулицата. Доганджиите нададоха ловджийските си викове и препуснаха конете си. Й. Йовков, СЛ, 33. Конете на българите се изправиха на задните си крака, изцвилиха. А доганджиите, окопитили се,.., се пипнаха за оръжието. Г. Манов, КД, 47. // Обикн. мн. Истор. В Османската империя — лица, задължени да отглеждат и обучават ловни соколи за султанския двор, срещу което се ползвали с някои привилегии.

— От тур. doğancı.

Списък на думите по буква