ДОГАНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОГА̀НЯМ, ‑яш, несв., непрех. Диал. 1. С предл. на. Приличам, наподобявам на някого, нещо, имам прилика с някого или с нещо; докарвам4, мязам. Туй дете доганя малко на сестрин ми Христа. СбНУ ХIV, 217. // Подхождам някому. — Димитре, чадо мамино, / хайда са, синко, ожени, / с тебе си лика намери, / .. / дето на тебе прилича, / прилича, синко, доганя. Нар. пес., СбВСт, 404.
2. Мириша, намирисвам на нещо. "Болял ли си болест невярна, че тъй ти / миришеш на пръст, на подмухнал?" / — "От болест не ще е... Но къщи сме седем / подигнали, сестро, туй лято; / на пръст аз доганям, че ред ми се пада / сам си да прехвърлям земята". П. П. Славейков, Събр. съч. I, 52.