ДО̀ГМА

ДО̀ГМА ж. Книж. Положение, принцип, който се приема за абсолютна, безусловна и неизменна истина на основата на религиозна вяра или подчинение на някакъв авторитет. Догмите на католишката църква, фанатизмът на папското духовенство не са позволили да проникне знанието на древността до ушите и умовете на хората. Г. Томалевски, АН, 226. В литературата няма догми и авторитети, а има таланти, които за да се развият и да произведат, имат нужда от простор и свобода. К. Величков, ПССъч. VIII, 64. Там, където има характер, там догмата умира, доктринерството съхне, тълкувателството губи смисъл. Е. Каранфилов, Б III, 108. Рушейки старите научни догми, опирайки се само на научните факти, той [Айнщайн] направи такива смели и велики изводи, че само на двадесет и шест години стана най-великият физик на нашето време. Матем., 1965, кн. 5, 2. Гьоте поддържа догмата на святост на брака и я защищава разпалено.

М. Арнаудов, Г, 45. Той сигурно вярваше сляпо в догмите на религията, в безсмъртието на душата. Д. Димов, ОД, 151.

— Гр. δόγμα 'мнение, учение'.

Списък на думите по буква