ДОГМА̀ТИКА

ДОГМА̀ТИКА ж. Книж. 1. Богословска дисциплина, системно изложение на догмите на дадена религия; вероучение. — А ти какво, къде си учил? — Магнаур, братче! — отговори с гордост Алунянос. — История на всички народи, естествознание, канони, догматика. Й. Вълчев, СКН, 26. Бил изпратен да са учи в една от руските семинарии, но като буйна и необикновена натура,.. — скоро са простил с катехизиса на Филарета и с догматиката. З. Стоянов, ЗБВ I, 168. "Когато Бог сътворил света — четяхме ние по догматика, — в шестия ден той замислил да създаде човека по свой образ и подобие." ВН, 1960, бр. 2740, 2.

2. Система от догмите на дадена религия, на някакво учение. Християнската догматика в учението си за Бога се е отразила в следните пословици: Господ всичко види; Господ види кой е прав и кой е крив. Б. Ангелов, ЛС, 75. Не е било възможно през IХ век дори и за най-проницателните очи да открият, че християнството по основната си догматика е човекопотискащо. Н. Драгова, КО, 33-34. — Теофил не е ограничен от каноните, нито от догматиката на църквата. Ив. Сарандев, ЕС, 45.

3. Само ед. Догматизъм, догматичност.

— От гр. δογματική.

ДОГМАТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. 1. Който се отнася до догми, който се отличава с догматизъм; догматически. Очевидно Ибсен встъпва във все по-тясна връзка с идеите на своето време, докато най-сетне става най-съвремен от съвременните драматически писатели. Новите негови идеи не са нещо догматично, а — пламък на живота, негова искра, душа на времето. Н. Лилиев, Съч. III, 235. — Ето това не мога да приема аз във вашата философия, нейната догматична, повърхностна и суха теоретичност. Да я приема, значи да се върна сто години назад. Ем. Станев, ИК I и II, 55. Въоръжен с тези критерии, подсказани от руските критици, и свободен от догматична едностранчивост, Друмев прави оценка на ред научни книги и преди всичко на статиите в цариградското списание "Читалище". М. Арнаудов, БКД, 221.

2. Който се отнася до догмите, до догматиката на дадена религия или учение; догматически. Малко по-късно, почти през целия ХIV в., животът на монасите бил разтърсван от догматични спорове, на първо място от прочутата ерес на исихастите или на безмълвието. Пр, 1952, кн. 6, 48. Въпреки догматичния характер на Написанието за правата вяра, въпреки малобройността на въпросите, засегнати в него, и тяхното решение с оглед на християнския традиционализъм, това съчинение се включва в оная голяма борба, която Кирил и Методий водят за прогресивното развитие на европейските народи. Е. Георгиев, Пл, 1969, кн. 5, 60.

Списък на думите по буква