ДОГНЕВЯВА МЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГНЕВЯ̀ВА МЕ несв.; догневѐе ме, мин. св. догневя̀ ме, св., непрех. Обхваща ме, обзема ме гняв. Те и двамата щеха да се пръснат от яд. Догневя ги страшно и на тях си, и на Панча, и на снахата проклета, зарад която се забърка сичката каша. Т. Влайков, Съч. II, 100. Да, лепи се, кръв е... Може и да се е одраскал, разбира се. И го догневя. А. Страшимиров, Съч. V, 76. Героят скръцна зъби. Догневя го, че крият от него. Ст. Мокрев, ЗИ, 210.