ДОГНЕВЯ̀ВА МИ

ДОГНЕВЯ̀ВА МИ несв.; догневѐе ми, мин. св. догневя̀ ми, св., непрех. Диал. Догневява ме. Дожеля ми, догневя ми, / и аз извадих тънка сабя, / отрязох му руса глава, / руса глава с бяла брада. Нар. пес., СбАИ, 23.

Списък на думите по буква