ДОГНУСЯ̀ВА МЕ

ДОГНУСЯ̀ВА МЕ несв.; догнусѐе ме, мин. св. догнуся̀ ме и (остар. и диал.) догнусѝ ме, мин. св. догнуся̀ ме, св., непрех. Започвам да изпитвам погнуса, отвращение, става ми гнусно. Отворих очите — котка! Пречукана котка във водата. Догнуся ме и бързо-бързо се измъкнах от вира. Н. Хайтов, ДР, 37. — Вешовски — отрониха устните ми — въпреки волята и съзнанието. — Как не те догнуся да изречеш името му! Г. Райчев, Избр. съч. I, 207-208. Мързелив, пиенец, мръсник, то да та догнуси да го погледнеш. Ил. Блъсков, СК, 53.

— Друга (диал.)форма: догнъся̀ва ме.

Списък на думите по буква