ДОГОВАРЯЩ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОГОВА̀РЯЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от договарям2 като прил. Обикн. в съчет. Договарящи страни. Книж. Юридически лица, които водят преговори, които са в договорни отношения помежду си. Наредбата задължава държавните и кооперативни предприятия да сключват писмени договори за всички сделки в кръга на стопанската им дейност, безразлично коя е другата договаряща страна. ОФ, 1950, бр. 1766, 2. Профиздат поема шефство над тази застава. На зелената поляна сред горите .. се състоя импровизирано тържество, на което двете договорящи страни дадоха обещания, сключиха договор за взаимно сътрудничество и помощ. Н. Стефанова, РП, 156. — Зная, че всеки брак е до известна степен сделка,.. — Но сделка, която може да бъде изгодна и за двете договарящи страни. Ст. Чилингиров, РК, 186.