ДОГОРЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГОРЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; догорча̀, ‑ѝш, мин. св. догорча̀х и догорчѐя, ‑ѐеш, мин. св. догорча̀х, св., непрех. С предл. на или с крат. лич. местоим. в дат. 1. Ставам неприятен някому на вкус, причинявам някому горчивина. Догорча му тютюневият дим и си спомни как смучеха буковата шума. К. Колев, ТЕ, 77.

2. Прен. Причинявам някому огорчение, ставам неприятен някому. Любовта им [на дядо Недьо и баба Въла] бе минала през преизподня от мъчения. В края на живота им — навъдили внуци, спечелили любовта на хората от тоя край — на дядо Недьо му беше догорчала баба Въла. К. Колев, М, 15-16.

ДОГО̀РЧАВА МИ несв.; догорчѐе ми и догорчѝ ми, мин. св. догорча̀ ми, св., непрех. 1. Започвам да усещам горчив вкус, горчивина. Николай несръчно лапна цигарата и смукна повторно. Устата му се напълниха с лютив дим, догорча му. П. Проданов, С, 114. По гърба му лазеха тръпки, краката му и ръцете му изстиваха. Нещо топло плъзна по стомаха му, по гърдите му, а в устата му догорча.С. Северняк, П, 31. Авджиев. Сладка попара е председателката. Гърджала. Понякога горчи. Ей сега ще му догорчи на Стойчо. Сума време няма да вкусне сладък къшей. Н. Каралиева, СМ, 45.

2. Прен. Изпитвам огорчение, обида. Много му е догорчало.. — Огорчен е може би и затуй, че при мен не намира защита. Л. Александрова, ИЕЩ, 201. "Хората, при които ти дойде, а остана далеч от тях".-- На председателя му догорча от собствената мисъл. Н. Каралиева, Н, 165. "Мигар ми завиждат? — догорча ѝ малко, защото си спомни, че някога и в Конаре бяха ѝ завиждали. — Имат ли си хабер каква мъка, какъв зор е било, докато стигнем дотук?" В. Мутафчиева, ЛСВ II, 532.