ДОГОРЯ̀ВАМ

ДОГОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв. (рядко); догоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. догоря̀л, ‑а, ‑о, мн. догорѐли, св., непрех. Догарям1. Всеки огън горидогорява, / никой извор вовек не извира. / Туй, което

цъфти — прецъфтява, / туй, което се ражда — умира. П. Пенев, С 1963, 158. Кърджали гледа, но никъде не вижда огньове от лагер, само градът догорява. Ст. Ботьов, К (превод), 183. Денят тъжовно догорява / на запад в буйните пожари, / и ето тиха нощ настава / за сън на всички земни твари. БР, 1931, кн. 4-5, 159.

Списък на думите по буква