ДОГРЕШАВА МЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГРЕША̀ВА МЕ несв.; догрешѐе ме, мин. св. догреша̀ ме, св., непрех. Диал. Става ми съвестно, започвам да изпитвам чувство за грях, за вина. — Горкото ми чедо! Как е потемнело! .. Догрешава ме, боже прости, като гледам, че се мъчи така. Ив. Вазов, Р, 14. — Мигар не пожелахте да видите внучето си? — Имам си аз доста внуци! — .. — Не съм заритала за това торлашко копеле. — Бабо Хаджийке, бабо Хаджийке — опита се той да я опомни, — ако не те е срам от мене, от бога да те догрешее. В. Геновска, СГ, 136. — Абре, що ми уби кучето, Дечо? .. Не те ли догреша, бре кръвнико? Чудомир, Избр. пр, 29-30.