ДОГРИЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГРЍЗВАМ, ‑аш, несв.; догриза̀, ‑ѐш, мин. св. догрѝзах, св., прех. Гриза нещо докрай, гриза и това, което е останало да се гризе; доизгризвам. В това време из шубраците се домъкна едър вълк и започна да чупи агнешките кокали. Яде, обира всичко наоколо, ослушва се срещу залеза и пак догризва. Ламар, ПР, 89. догризвам се, догриза се страд.