ДОГРО̀БЕН

ДОГРО̀БЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Рядко. Който трае до края на живота, до смъртта, до гроба. А животът на личността мен се вижда в повечето случаи малко сизифовски: догробен труд, съпрежен с всевъзможни физически и морални самоизтезания. П. К. Яворов, Съч. III, 253. Той не е виновен, но все пак той позволи при живо първо венчило да го сватосват за друга... При живо венчило, при догробни клетви... Ц. Церковски, Съч. III, 110.

Списък на думите по буква